Георги Русев, 42-г, София: „Никога не съм вярвал, че външна отрицателна енергийна намеса може да управлява живота ми и съм бил повече от скептичен към опитите на сестра ми да ме накара да нося медальона на Джуна. Докато упорствах, бизнесът ми фалира, отношенията у дома станаха невъзможни, жена ми се изнесе, а аз се пропих. Всичко това за по-малко от година време. Все още невярващ и напълно отчаян, започнах да нося този медальон, поръчан от сестра ми отдавна. Стабилизирах се психически, започнах нова дейност – успешна, напук на кризата. Събрахме се с жената, децата са щастливи. А моят „алкохолизъм” остана в миналото – защото не се оказа заболяване, а реакция вследствие стрес.”

Красимира Вълчева, 31-г, Варна: „Отидох да работя в Гърция, за да помагам на семейството и на родителите си. От работа не се оплаквам – първите три години протекоха точно според очакванията ми. И после изведнъж всичко се сгромоляса – останах без работа и в продължение на 6 месеца всеки мой опит да започна нова се проваляше. Междувременно, мъжът, с когото се срещнах там и вече планирахме общ живот, промени плановете си. По-късно научих, че е намесена друга жена. Изпаднах в такава депресия, че вече не бях в състояния да работя даже и при наличие на подходяща работа. Тогава сестра ми ми изпрати енергийно заредения медальон на Джуна. Само за три месеца животът ми се подреди. Стабилизирах се психически, върнах се в България и в най-голямата криза само за две седмици си намерих добра работа. А въпросният мъж не просто се върна в живота ми, но вече планираме конкретна дата за сватбата.”

Васил Великов, 42-г, Варна: „Късно създадох семейство, защото съм отговорен човек и исках да му осигуря всичко необходимо. До този момент съм постигал всичко с много труд и амбиция. Затова и не можех да си примиря, когато животът ми без видима причина започна да се срива. Жена ми реши да работи в чужбина, без да го обсъди с мен, съдружникът ми в бизнеса започна да ме краде, родителите ми се разболяха. Аз самият станах толкова нервен и раздразнителен, че не се понасях. Тогава сестра ми ми подари енергийно заредения медальон на Джуна. След месец споровете вкъщи се укротиха, жена ми осъзна, че не сме се събирали, за да се разделяме, бизнесът ми се стабилизира, здравословното състояние на родителите ми вече не е толкова критично. Колкото и да ми е страшно да си го призная, понякога в живота ни управляват сили, срещу които само труд и амбиция не са достатъчни. Не зная кой е отправил към мен тази отрицателна енергия, но зная, че медальонът на Джуна я неутрализира и ме предпазва.”

Радостина Мирчева, 37-г, Варна: „До преди няколко години имах самочувствието и съзнанието, че успешно управлявам живота си и се надсмивах над приятелки, които постоянно търсеха чуждо енергийно въздействие в собствения си живот. Спорех с тях, че всичко зависи от нас самите, от волята и амбицията ни. Но само за една година животът ме опроверга. Като че ли от нищото изпаднах в страхотна депресия –провалих кариерата и личния си живот, стигна се дотам – да не искам да виждам никого. Тогава сестра ми ми подари енергийно заредения медальон на Джуна. Започнах да го нося с недоверие. Но за няколко седмици се почувствах друг човек – сънят ми стана спокоен, изчезна онова нечовешко напрежение и страх от общуването, спрях антидепресантите – сега се чувствам отново жива и изпълнена с енергия.”

Росица Кръстева, 28-г, София: „Не съм се интересувала от чужди енергийни влияния или така наречените магии, но последната година от живота ми беше истински ад – загубих работата си, приключих петгодишна любовна връзка, катастрофирах два пъти и изпаднах в тотална депресия. Тогава сестра ми ми подари енергийно заредения медальон на Джуна. Започнах да го нося и след две седмици усетих, че съм по-спокойна и уверена. Отидох на интервю за работа и избраха мен! На новото работно място срещнах и настоящия си любим, който е чудесен човек. Планираме сватба. В живота ми внезапно просветна щастието. Не се разделям с медальона. Когато не искам да го нося като украшение, го държа в джоба или под възглавницата – винаги близко до биополето ми.”

Румен Симеонов, 34-г, София: „Упорит и амбициозен човек съм. Сравнително късно създадох семейство, защото исках да му осигуря всичко необходимо. Когато имах вече стабилен собствен бизнес и жилище, се ожених за най-доброто момиче на света. Само за една година обаче всичко около мен започна да се руши. Дългогодишният ми съдружник се разболя, жена ми изпадна в депресия от неуспешните опити да си имаме дете, аз самия бях на ръба на нервите си. Сестра ми ми подари енергийно заредения медальон на Джуна. Не вярвах в такива дивотии, но бях толкова отчаян, че започнах да го нося в джоба на сакото си. И неусетно, за няколко месеца – нещата потръгнаха. Бизнесът се стабилизира, съдружникът ми буквално се върна от оня свят, жена ми се успокои и дойде и щастливата новина – очакваме бебе. Не мисля, че си внушавам – всичко това се случи, откакто нося медальона.”

Валентина Радева, 36-г, София: „Сестра ми твърдеше, че ни преследва родово проклятие, но аз никога не съм й обръщала сериозно внимание. Даже се притеснявах, че започва да полудява покрай тези суеверия. Но само за няколко години животът и на двете ни се преобърна. Оженихме се късно, и двете - несполучливо. И моят, и нейният мъж бяха заклети пияници. Тя роди детенце със здравословни проблеми, аз също... Тогава сестра ми настоя да носим енергийно заредения медальон на Джуна. Съгласих се. След една година здравето на децата ни се стабилизира, двете се разведохме и всяка от нас има собствен, щастлив личен живот. На нея й предстои втора сватба, а аз живея щастливо на семейни начала с най-добрия човек, когото познавам.”