Имам чудесен и много добър съпруг, но имаше сериозен проблем с професионалната реализация. Преди години родителите му го накарали насила да завърши специалност, която не му допадала. Когато се запознах с него, завършваше V курс. Веднага след дипломи-рането му намериха и работа. През следващите шест години той бавно потъваше.
Започна да пие, непрекъснато повтаряше, че си губи времето. В неделя вечер ставаше най-лошо, защото на следващия ден трябваше да отиде на работа. И накрая една сутрин заяви, че няма да отиде и ще сложи край на живота си. Каза, че е уморен и не може повече. Накарах го да напусне. Той пак се чудеше, защото е отговорен и много, много принципен. Започна да пие лекарства. След време обаче към тях прибави и алкохола.
Преди две години и половина напусна работа и още повече се вглъби в себе си. Нямахме деца. Направихме три опита ин-витро, но уви… За осиновяване не даваше дума да се изрече, защото неговия живот не бил уреден, та какво оставало да поеме отговорността за други.
Направо се бях видяла в чудо. Обичах много съпруга си и исках да му помогна. В пресата попаднах на статия за енергийно заредения медальон на Джуна и веднага го поръчах. След известно време започнах да забелязвам промяна в съпруга ми. Живна, стана по-весел, започна да се усмихва. Обстоятелствата също бяха благосклонни към нас. Няма да се впускам в подробности, тъй като за две години ни се случиха толкова хубави неща, че мога да напиша цяла книга. За кратко време съпругът ми излезе от депресията, дори сам прояви желание да започне работа. Предложиха му страхотна работа в столицата и веднага се преместихме. Промяната се отрази добре и на двамата ни. Решихме да пробваме още един път да имаме дете и този път чудото стана. Не мога да ви опиша колко щастливи сме сега.
Емилия Иванова, 36 г, София
This entry was posted
on 14 август 2008, четвъртък
at 13:52
and is filed under
алкохолизъм,
безизходица,
депресия,
енергиен дисбаланс,
проблеми в работата
. You can follow any responses to this entry through the
comments feed
.