Животът ми бе много объркан. Не можех да си намеря свястна работа, с момичетата не ми вървеше изобщо, нямах много приятели, изобщо водех много скучен и самотен живот, лишен от всякакви забавления. Това ме потискаше много, но не знаех какво да предприема. Чувствах се много напрегнат, непрекъснато нямах настроение.

Братовчедка ми един ден се пошегува, че имам нужда от медальона на Джуна. Тогава й се изсмях. Но няколко дена по-късно след като отново останах без работа си помислих, че идеята все пак не е толкова лоша. Нищо не ми пречи да опитам.

И наистина съвсем скоро един по един проблемите ми намираха своето решение и то по един доста благоприятен за мен начин. Започнах работа, а колегите ми са чудни – много бързо се сработихме и сприятелихме. Започнахме да излизаме всяка вечер след работа. За кратко време се запознах с много интересни хора. Така срещнах и моята приятелка, с която вече пет месеца излизаме. За кратко време от един депресиран и самотен млад мъж се превърнах в най-щастливия човек на света и всичко това благодарение на медальона на Джуна.

Владислав Томов, 25 г., гр. Плевен