Радост Борисова, 22-г, София: „Зная, че не е нормално момиче на моята възраст да няма мечти и да не намира никакъв смисъл в живота, но до преди три месеца аз бях точно такава. Без някаква видима причина – родителите ми направиха всичко възможно да ме изкарат от тежката депресия, но вместо това – затъвах все повече и повече. Пропих се за половин година, напуснах университета, разбих си сърцето с няколко безразборни и неуспешни връзки. Тогава близка на майка ми я посъветва да ми вземе енергийно заредения медальон на Джуна. Нашите бяха толкова обезверени, че го сториха само за да опитат още едно „чудо”. Но чудото наистина стана. От три месеца съм друг човек – край на безсънието, на истериите, на дълбокото мълчание, в което се затварях периодично и най-вече – край на чашката. Сега се уча да живея като всички останали и този живот започва страшно да ми харесва.”