Николай Русев, 44-г, Пловдив: „За една година преживях нещастия поне за два живота – потроших две коли, провалих най-надеждната сделка в бизнеса си, вкопчих се в чашката, а така изгубих и подкрепата на семейството си. Дадох си сметка колко съм закъсал, едва когато жена ми категорично си събра багажа и децата и ме напусна. Тогава се погледнах в огледалото – един озлобен, отчаян мъж, който няма сили и не иска дори да се събуди на сутринта. Разбира се, майките са до нас до последно, та и моята. Донесе ми един ден някакъв медальон – каза, че бил енергийно зареден от Джуна и настояваше да го нося. Естествено, възпротивих се. Тогава тя започнала да го слага незабелязано в джоб на сако, вечер под възглавницата ми – както ми стана ясно по-късно – да е по-близо до моето енергийно поле. За два месеца се промених, обстоятелствата около мен –също. Депресията изчезна, а с нея и алкохолната зависимост, потръгнаха ми нещата в бизнеса, а след няколко срещи – жена ми повярва в промяната и се върна у дома. Тогава майка ми ми призна за необходимата хитрост. Сега го нося сам, не се разделям с него.„