Руска Митева, 52-г, Варна: ”Имам златна дъщеря, но с баща й се поболяхме, че не й върви в този живот. Много усилия положи, много е добра и трудолюбива, но все нещо се изпречва на пътя й – катастрофира преди държавните изпити, след това – уж – добър специалист – три години не успя да се задържи на работа. Две неуспешни любовни връзки разбиха сърцето й. Накрая момичето ми се затвори в себе си, никъде не излизаше, съвсем се отчая, стигнахме до антидепресанти. Тогава сестра ми й подари енергийно заредения медальон на Джуна. Настояваше да го носи, ние не вярвахме, но също настоявахме, сякаш очаквахме чудо. На втория месец дъщеря ми за първи път от толкова време се усмихна, отиде на интервю за работа и вече е на много добро място, сред колеги и приятели. Там срещна и едно момче, с което вече мислят за сватба, разбират се прекрасно. Дори външно е променена – разхубави се, навярно такава е промяната при щастливите хора.”

Валентина Радиева, 35-г, Варна: „В разстояние на една година животът ми буквално излезе от контрол – въпреки всички усилия, които полагах – не успявах в нищо. Загубих работата си, синът ми започна да бяга от училище, скарах се се жестоко с най-близкия си човек – брат ми, приятелите се отдръпнаха, остана ми само една приятелка, която ми призна, че буквално не се търпя. Опитах се и аз да се погледна отстрани и видях една озлобена, изнервена, депресирана жена. Тръгнах по лекари и опрях до антидепресанти, но промяна не виждах. Тогава същата тази приятелка ми подари енергийно заредения медальон на Джуна. Започнах да го нося, но без особена надежда. Само след месец се разделих с хапчетата, намерих си нова, по-добре платена работа, синът ми влезе в пътя, а брат ми намери сили да ми прости – а и аз на него. Сега си давам сметка, че аз самата съм излъчвала толкова негативна енергия, че хората буквално са бягали от мен...”

Красимир Янков, 37-г., Варна: „Не съм си и помислял, че животът ми може да не зависи от мен самия. Винаги съм бил упорит и съм постигал всичко сам. Късно се ожених, преди три години, но бях сигурен че това ще е семейството ми за цял живот. И правех всичко възможно, за да му осигуря хубав живот. Но последната година и аз, и съпругата ми се променихме – станахме злобни, скандалджии, егоисти – направо други хора. Аз дори опрях да чашката, а досега съм бил заклет трезвеник. И така – вместо да се опитваме да имаме така чаканото детенце, с лесна ръка се разделихме. Изживях го трудно, но упреквах преди всичко себе си. Тогава колежка започна да ми говори за отрицателни енергии, за нарушен енергиен баланс и т.н. – непознати за мен работи. Но в отчаянието си послушах съвета й и си поръчах енергийно заредения медальон на Джуна. Носех го в джоба на ризата или сакото, а вечер под възглавницата, но не вярвах да ми помогне с нещо. Само след месец се срещнахме с жена ми и не просто говорихме спокойно, но вечерта завърши в семейната ни спалня. Тя казва, че съм отново същия човек, с когото е избрала да сподели живота си. Най-хубавата новина е, че очакваме наследник!”

Радост Борисова, 22-г, София: „Зная, че не е нормално момиче на моята възраст да няма мечти и да не намира никакъв смисъл в живота, но до преди три месеца аз бях точно такава. Без някаква видима причина – родителите ми направиха всичко възможно да ме изкарат от тежката депресия, но вместо това – затъвах все повече и повече. Пропих се за половин година, напуснах университета, разбих си сърцето с няколко безразборни и неуспешни връзки. Тогава близка на майка ми я посъветва да ми вземе енергийно заредения медальон на Джуна. Нашите бяха толкова обезверени, че го сториха само за да опитат още едно „чудо”. Но чудото наистина стана. От три месеца съм друг човек – край на безсънието, на истериите, на дълбокото мълчание, в което се затварях периодично и най-вече – край на чашката. Сега се уча да живея като всички останали и този живот започва страшно да ми харесва.”

И двама с жена ми пушехме от години – тя по-малко, аз повечко. От много време се канехме да ги отказваме заедно, за да не се дразним един друг. Мина първи март, мина рождения й ден, после моя, Коледа, Нова година и така все отлагахме за някакъв по-късен етап. Искахме да спрем да пушим, но някак си волята все не ни достигаше.

Жена ми прочела някъде, че енергийно заредения медальон на Джуна помагал за отказване на цигарите. Стори ми се голяма измишльотина тоя медальон, но жените нали са по-лековерни, се връзват на подобни глупости. Чувал съм за дъвки, таблетки, които помагат за отказване от вредния навик, но за медальон – не. И така поръча си медальона моята жена и наистина намали цигарите. В началото си мислех, че се преструва пред мен и тайничко си попушва, но в последствие започна да се дразни, когато запаля цигара. Накрая съвсем спря да пуши. Каза, че не й се пушело.

Започна да ме изгаря любопитството – какво толкова й направи тоя медальон, че спря да пуши. Помолих я да ми даде нейния, отказа, тъй като всеки медальон бил индивидуален и действа само на своя притежател. Тогава я помолих да ми поръча един и на мен. Пристигна медальонът и започнах да го нося. И наистина след известно време започнах да усещам, че не ми се пуши, така както преди; не усещах предишната наслада като си дръпна цигарата. Всичко стана някак си постепенно. Вече половин година нито аз, нито жена ми пушим.

Междувременно започнаха да ни се случват едни хубави неща. Не знам както точно да го обясня, просто усещам, че късметът ни сякаш изведнъж се отприщи.

Петър Банев, 42 г., гр. Габрово