Преди 4 години родих преждевременно. Бебето можеше да бъде спасено, но докторката не благоволи да ме изроди. Родих в подлога - уж мъртво, а то си изплака. Занесоха го в кувьоз след около два часа.... и то умря. Около три дни след преживяното помня само как ходех по коридорите на болницата и търсех някой, който да ми помогне. Исках да накажа докторката, акушерката... Исках да убивам...

В следващите няколко дни изпаднах в състояние, от което сега се плаша истински и до ден днешен! Единственото ми желание бе да умра. Кроях планове как ще го сторя, как ще отида при рожбата си и как ще се грижа за нея. И така докато една вечер след свиждането на мъжа ми припаднах в коридора на болницата. Започнаха да ме тъпчат с разни успокоителни. Изпаднах в една унесеност, станах кротка, не питах вече за нищо и никого... Превърнах се в едно инертно същество. А докторите така не ме изписваха.

Един ден майка ми дойде на свиждане, донесе ми един медальон и ми заръча да не се разделям с него. След около две седмици действително започнах да се чувствам по-добре. Изчезнаха мислите за убийство и самоубийство, гледах по-оптимистично, тогава се роди и желанието за второ дете. Нямах търпение да изляла от болницата, да вдишам глътка чист въздух и просто да се радвам на живота. В мен отново се пробуди желанието за живот!

След като ми изписаха от болницата, разбрах, че медальонът, който майка ми ми даде не е обикновен. Той възстановява нарушеното енергийно равновесие. Година по-късно в дома ни вече плачеха близнаците Дамян и Бояна, моите прекрасни рожби.


Наталия Вескова, Варна

Иглика Балабанова, 34-г, Варна: „Последните три години от живота ми сякаш не бяха мои, сякаш живях в кошмарен филм – всичко, което бях градила с много амбиция и труд, се срути – и в личен, и в професионален план. Свикнала съм да започвам отначало, но усетих че вече нямам сили, обзе ме пълно отчаяние, докторите го нарекоха депресия – започнах буквално да се дрогирам с успокоителни. Тогава майка ми ми подари енергийно заредения медальон на Джуна. Не вярвах особено, но удавникът се хваща и за сламка. За три години се срути животът ми, а само за три месеца, откакто носех този медальон, започна да се изгражда отново – открих нов офис и той потръгна успешно, с мъжа ми отново се събрахме и дойде най-хубавата новина – чакаме дете! Лекари казваха, че няма физиологична причина да нямаме деца, сега си давам сметка, че причината е била енергийна. Животът ми се върна – по-хубав, отколкото съм го мечтала!”

Магдалена Стефанова, 34-г, София: „Последната една година от живота ми беше истински ад. Служебни неприятности, семейни скандали, до развод стигнахме, а и двамата ми родители почти едновременно легнаха болни на легло. Изпаднах в такава депресия, че просто не ми се събуждаше сутрин. Тогава приятелка ми препоръча енергийно заредения медальон на Джуна. Бях резервирана, но пък допусках, че не е възможно за толкова кратък период всичко около мен и в мен да се руши без някаква отрицателна енергийна намеса. Само две седмици след като започнах да го нося нервните пристъпи престанаха, семейните отношения се подредиха и тогава реших да поръчам и на родителите си. Майка ми се възстанови след дълго боледуване и вече е на крака, а при баща ми се наблюдават първите подобрения.”

Николай Русев, 44-г, Пловдив: „За една година преживях нещастия поне за два живота – потроших две коли, провалих най-надеждната сделка в бизнеса си, вкопчих се в чашката, а така изгубих и подкрепата на семейството си. Дадох си сметка колко съм закъсал, едва когато жена ми категорично си събра багажа и децата и ме напусна. Тогава се погледнах в огледалото – един озлобен, отчаян мъж, който няма сили и не иска дори да се събуди на сутринта. Разбира се, майките са до нас до последно, та и моята. Донесе ми един ден някакъв медальон – каза, че бил енергийно зареден от Джуна и настояваше да го нося. Естествено, възпротивих се. Тогава тя започнала да го слага незабелязано в джоб на сако, вечер под възглавницата ми – както ми стана ясно по-късно – да е по-близо до моето енергийно поле. За два месеца се промених, обстоятелствата около мен –също. Депресията изчезна, а с нея и алкохолната зависимост, потръгнаха ми нещата в бизнеса, а след няколко срещи – жена ми повярва в промяната и се върна у дома. Тогава майка ми ми призна за необходимата хитрост. Сега го нося сам, не се разделям с него.„