Калина Славова, 32-г, Варна: „ Дълги години не се замислях какво точно означава лош късмет и приемах всички разочарования в живота си с примирение. Докато се превърнах в жив труп – дотолкова примирена, че вече не исках да се събуждам. Изпаднах в такава депресия, че престанах да излизам от дома си, изгубих работата си, приятелите си и човекът, с когото смятахме да създадем семейство. Само майка ми остана до мен. Тя настояваше да нося енергийно заредения медальон на Джуна. Съгласих се, въпреки че ми беше все едно. Само за три месеца животът ми се преобрази. Спрях антидепресантите, нормализирах кръвното налягане и разбрах, че приятелят ми не е човекът, с когото си струва да остарея. В животът ми като подарък се появи най-добрият човек на света. Планираме сватба – от отчаянието и примирението няма и следа.”