Благовеста Димитрова, 36-г., Варна: ”Честно казано, съгласих се да нося този медальон, защото майка ми беше абсолютно убедена, че ще си остана стара мома, защото отрицателна енергия ми пречи да създавам стабилни връзки. Вярно е, че всички мои връстнички вече имаха семейства и деца и самотата започна да ми тежи, но не очаквах чудо. Два месеца след като носех енергийно заредения медальон обаче чудото се случи – запознах се с човека, с когото вече половин година сме щастливо семейство. Моите близки казват, че забелязват огромна промяна и в мен – не съм си давала сметка, че не съм се усмихвала много – сега обаче усмивката не слиза от лицето ми. Мисля, че това положително зареждане се отрази и в работата ми – постигам амбициите си в кариерата много по-лесно, без излишни ядове. Стабилизирах се и психически и физически и вече съм готова за най-важното си призвание – да стана майка.”
This entry was posted
on 02 февруари 2010, вторник
at 05:09
and is filed under
самота
. You can follow any responses to this entry through the
comments feed
.